Център за работа с деца с девиантно и делинквентно поведение и техните семейства “Общност в грижа”, Враца

„ОБЩНОСТ В ГРИЖА”,

МОДЕЛ ЗА РАБОТА В ОБЩНОСТТА С ДЕЦА С ДЕВИАНТНО И ДЕЛИНКВЕНТНО ПОВЕДЕНИЕ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Въведение
Моделът «Общност в грижа» е отговор на нарасналата обществена нужда за специализирана грижа, внимание и помощ на деца в риск от ранна криминализация и трайна институционализация поради девиантно и/или делинквентно поведение и техните семейства. Създаден е по проект „Активни общности в превенция от институционализация на деца с девиантно и делинквентно поведение”, с финансовата подкрепа на фондациите „Лале” и «Дъб”, изпълняван в партньорство с Каритас – Русе.
Настоящият модел е пилотиран на територията на община Враца, от ДРОПЛС. Община с постоянен ръст на детската престъпност и особено високи показатели в риска от ранна криминализация за 2010г.
Конструиран върху основни принципи на възстановителното правосъдие, моделът приема като свои бенефициенти всички засегнати страни от девиантното и/или делинквентно поведение на детето, а именно: самото дете; засегнатата от неговото противоправно деяние страна; семейството на детето и общността.
Мерките в модела са насочени към подкрепа на бенефициента/те в утвърждаване на поведение водено от принципа „Да правим нещата правилно” и поправяне на нанесените вреди и възстановяване на отношенията между засегнатите страни, семейство и общност. Изразено чрез езика на възстановителното правосъдие, моделът търси ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СПРАВЕДЛИВОСТТА И МИРА В ОБЩНОСТТА ЧРЕЗ ПОМИРЕНИЕ.
В прилагането на тази визия участват общо шестнайсет държавни, общински, неправителствени организации и група специалисти и общественици, като:
1) Експертна междуинституционална работна група;
2) Гражданска мрежа «Активна общност» Враца;
3) Ментори – доброволци
4) Център за обществена подкрепа за работа с деца с девиантно и делинквентно поведение и техните семейства «Общност в грижа»,
В тяхно лице общността се превръща в инструмент за въздействие (моделът нарича тази общност Възстановителна) в превенцията от ранна криминализация и институционализация на децата и техните семейства, и създава условия за устойчиво, професионално и добре регламентирано прилагане на модела, съобразно държавните изисквания и стандарти.
Прилаганите практики са подчинени на принципите за законост, обществена полза, хуманизъм, обществено начало и защита интересите на детето, утвърдени в Насоките на ООН за предотвратяване на престъпността сред непълнолетни (Насоки от Рияд, 1990).
Моделът е синхронизиран и с Националната стратегия за превенция и противодействие на асоциално поведение и престъпленията на малолетни и непълнолетни (Приета с Решение № 17 на Министерски съвет от 13 януари 2003 г.). Философията, дейностите и мерките, които прилага, са в пряка взаимосвързаност с принципи 2, 7, 8, 9 и 10 от Националната стратегия .
Специфични понятия, които ползва моделът са: Възстановително правосъдие, Възстановителна общност, процес на възстановяване, Възстановителни конференции. Някои от дефинициите са дадени в настоящото описание на модела, а други в бележките след текста.

Описание на проблемите
Практиките в модела „Общност в грижа” на ДРОПЛС, съчетават потенциала на съществуващото национално законодателство, системи за превантивни мерки и закрила на деца в риск от криминализация, с философията, ценностите и практиките на възстановителното правосъдие. Пълното описание на модела не е възможно, без описание на процеса на интегриране на тези две различни правни и социални традиции в неговите две основни направления – превантивни и корективни мерки, дейности и услуги за въздейснтвие, промяна и възстановяване.
От другата страна съпоставката на принципите на традиционните практики и модели на работа с деца с девиантно и делинквентно поведение и модел основаващ се на възстановителното правосъдие, дава отговор на въпроса защо специалистите на ДРОПЛС смятат, че прилагането му е част от трайното решение за превенцията и закрилата на деца в риск от криминализация.

Традиционен възпитателен (наказателен) модел .
Традиционното превантивно (възпитателно) и наказателно правосъдие в процеса на отсъждане, независимо от специалното съпътстващо законодателство, когато негов обект са децата, търси отговор на следните въпроси:
• кой закон бе нарушен?
• кой го наруши?
• какво заслужава за това?
Традиционният въпитателен (наказателен) модел включва социални, възпитателни и наказателни мерки, ориентирани към възмездието (наказанието), като разбиране за справедливост и корекционно превантивна мярка към всички, както и към конкретния извършител. Законодателството е ориентирано към концепцията за награда и наказание, съобразно спазването или нарушаване и степента на нарушаване на нормата.
Настоящото функциониране на националното законодателство и съществуващата мрежа от социални услуги показва, че ефективността не е висока, независимо от професионалната подготовка на специалистите и количество мерки и институции, които участват в решаване проблемите на децата с девиантно и делинквентно поведение и техните семейства. Освен ниската ефективност, на фона на все по-бързо развиващата се детска престъпност и разширяващ се риск за децата, традиционният модел включва най- често само превенция сред децата, кризисни мерки на пострадали деца или деца с противоправни деяния, като често изолирани остават останалите засегнати от тези отношения и потенциално отговорни за бъдещото развитие на детето и неговата промяна или институционализация и трайна криминализация.
Концепията на възстановителното правосъдие.
Възстановителното правосъдие е ориентирано към нуждите на всички засегнати страни, а в този конкретен случай: към нуждите на детето, семейството, засегнатата страна от девиантното и/или делинквентно поведение на детето, общността, институциите.
Въпросите, които поставя са коренно различни от тези на традиционното правосъдие, а именно:
1. Кой е засегнат (наранен)?
2. Какви са неговите нужди?
3. Кой трябва да бъде въвлечен в посрещането на тези нужди?
4. Кой е най-добрият начин за поправяне на вредите и посрещането на нуждите на страните?
Въпросите се задават както по отношение на жертвата и нейните близки, така и по отношение на правонарушителя и неговите близки и не на последно място, по отношение на общността или по-точно: как конкретното деяние нарушава отношенията в общността и как това може да се поправи.
Концептът на възстановителното правосъдие е насочен към поправяне на вредите и “да правим нещата правилно”. Тези въпроси изразяват убежденията на възстановителното правосъдие, че:
• всеки човек е значим
• всеки се нуждае от уважение, да бъде чут и разбран
• всеки заслужва да бъде третиран справедливо
• всеки е способен да се промени и излекува, ако неговите нужди се посрещнат
• правосъдието изисква отговорност от хората, които се променят и лекуват
• хората сътворяват правосъдието (справедливостта) заедно
В този смисъл възстановителното правосъдие търси възстановяване на индивида, поправяне на отношенията и показва общото благо от това.
Моделът, основан на принципите на възстановителното правосъдие води до укрепване на връзките в общността и създаването на мрежи от организации и граждани, активни в грижата за децата в риск от криминализациия и инситуционализация. Опитът показва, че слабите общности се характеризират с нарушени отношения между техните членове, а оттук – повишаване на престъпността и увеличаване на риска за децата – и обратното.
Как интегрираме в модела „Общност в грижа” националното законодателство с концепцията на възстановителното правосъдие.
В частта от мерките превенция и закрила, моделът е създаден съобразно ЗЗД, ППЗЗД, ЗСП и ППЗСП и КТ . В частта възпитание и корекция, моделът ползва възможностите на наказанието „пробация” в мерките свързани с „програми за обществено въздействие“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото“.”; и възпитателните мерки в ЗБППМН, предвидени в чл. 13 т.3, т.9, т.10. Посочените части от законодателството са синхронизирани. Законодателят е създал механизъм за взаимодействие между институциите, които следят за тяхното прилагане и механизъм за взаимодействие.
Това, което прави моделът различен от съществуващите към момента модели е създаването на група от услуги, основащи се на философията на възстановителното правосъдие, насочени към създаването на възстановителна общност, в която да е възможна превенция от различни нива: превенция от девиация и пред-делинквентна превенция, до активна работа по случай в общността и след налагане на ефективна възпитателна и / или наказателна мярка, с цел минимизиране на риска от трайна криминализация и институционализация. Целият модел се основава на постоянно нарастващия възстановителен капацитет на общността, като не капсулира работата по случаи само в институцията (без значение от нейния произход и характер), а разчита на общностния ресурс.

Резюме на модела
Множеството криминогенни фактори и процеси на макро и микро-равнище въздействащи върху модерното българско семейство и водещи до асоциално поведение на децата изискват участието не само на всички заинтересовани страни, но и на целия общностен ресурс. В този смисъл ползвателите на услугите, мерките и дейностите на модела “Общност в грижа” – гр. Враца са:
– Деца в риск от девиация и ранна криминализация на възраст 8 – 14 години и техните семейства
– Деца от 8 до 18-годишна възраст и техните семейства с асоциално, девиантно и/или делинквентно поведение с риск от институционализация във възпитателна или наказателна институция.
– Държавни и общински организации, чийто програми са свързани с образованието, възпитанието, развитието на на детския потенциал, закрила на децата и създаване на добър стандарт на живот и равни възможности;
– населението живеещо на територията на община Враца.
Предлагат се следните дейности по превенция и работа по случаи на бенефициента:
І. Превенция на децата в риск, в училищна възраст (Превенция от девиация и ранна криминализация)
• Приобщаване на децата към основните ценности на гражданското общество;
• Специално внимание към базовите права на детето, както и правата на децата в интернет;
• Информиране на децата за типовете рисково поведение и въздействието от него върху собствената личност и близкото обкръжение
• Насърчаване на заетостта по интереси в свободното от учебни занимания време;
• Ангажиране на родителската общност;
Описаните дейности се осъществяват в тясно сътрудничество с училищните комисии за борба с противообществените прояви (УКБПП), училищни настоятелства, педагогическите съвети, Регионален инспекторат по образованието (РИО).
Описаните дейности се осъществяват в групи от деца, съобразени по възраст и риск, от обучени ментори, представители на общността (гражданската мрежа) и специалисти, под супервизията на определен специалсти от Центъра за обществена подкрепа „Общност в грижа” – гр.Враца.
ІІ. Програма за възпитание и корекция на поведението
• Индивидуално консултиране – осъществява се от психолог и / или социален работник, който е и водещ на случая. Индивидуалното психо-социално консултиране е насочено към изследване причините за девиацията, изследване възможностите за прилагането на адекватни корективни и възстановителни мерки, пстоянно наблюдение и оценка на случая, постигнатите резултати и психо-социална грижа за детето. Индивидуалното консултиране се осъществява както с детето, така и с неговото семейство. Водещият на случая определя интензитета на консултациите в зависимост от нуждите.
• Групи за взаимопомощ на родители с деца с асоциално поведение – дейността цели укрепване и мотивиране на семействата с този проблем. Мотивиране за продължаващо активно съвместно участие в прилаганите услуги и мерки. Взаимопомощ при укрепване на родителската роля и нейната функция. Намаляване нивото на абдикация от ролята на родител и минимизирането на проблема от страна на възрастния, поради липса на психо-социален капацитет и ресурс. Участват по възможност и двамата родители или в други случаи: настойника на детето.
Групите за взаимопомощ се водят от обучени доброволци , имащи основно понятие за групова динамика и процесите в нея. Групата за взаимопомощ може да е с различен период на продължителност, различен от този за детето, минаващо през друга дейност на центъра.
• Конференции – центърът предлага два типа конференции по смисъла на възстановителното правосъдие, в зависимост от това: чии нужди се посрещат и кой е въвлечен. Конференциите се водят от обучени доброволци. Препоръчително е водещият на случая да присъства.
– Фамилни групови конференции (ФГК) – участват всички засегнати от поведението на детето страни в разширеното семейство и негов застъпник (ментора) или друг избран от него възрастен . Целта на ФГК е да възстанови нарушените отношения между детето и микросредата. Поемане на отговорност от всяка една от страните за конкретни реакции, поведения и последствията от тях. Изготвяне на съвместен план за подкрепа и поправяне на нарушените отношения и възстановяването на добър микроклимат, в полза на детето. Например: възстановяване на учебен процес и минимизиране на риска от изпадане от училище, постигане на по-добри резултати в училище, включване в извънкласни форми на обучение, културни и спортни дейности. В зависимост от сложността на случая, срещите на ФГК не могат да са повече от три . Нуждата от допълнителна трета среща следва да се изследва от водещият случая и екипа на центъра, за да се провери причината за това.
– Конференции “лице в лице” – участват: засегнатото лице, понесло вреда (щета) от поведение на детето, самото дете, представител на Местната комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), инспектор Детска педагогическа стая (ДПС), представител на отдел „Закрила на детето” (ОЗД) – в зависимост от особеностите на всеки случай – и водещият на случая . Целта на конференцията е подкрепа и поемане на отговорност за овъзмездяване на нанесените щети със собствен труд, съобразно чл.13, т.9 от ЗБППМН. Конференциите “лице в лице” с поемане на конкретна отговорност от страна на детето са възможни при бенефициенти навършили 16 години и по реда на Кодеткса на труда и специфичните му части за непълнолетни лица.
.• Менторство – дейност за подкрепа и насърчаване на детето–бенефициент на центъра, в придържане към добри отношения в средата, инвестиране в развитие на креативния си потенциал и образованието. Менторството е доброволно отдаване на свободно време и опит. То е доброволно и от гледна точка на участието на бенефициента. Основна роля в определяне на менторите играе водещият случай, чрез подкрепа при избор и установяване на двойки ментор-наставляван, проследяване хода на отношенията и резултатността от взаимодействие, проследяване резултатите и финализирането на менторинг-схемата. Препоръчително е менторът да работи само с един наставляван, както и създаването на еднакви по полов признак двойки.
• Полагане на труд в полза на обществото, съобразно чл.13, т.10 от ЗБППМН – участват лица над 16 години при условия посочени от законодателя. Доставчикът предвижда включване на деца в подготовката на благотворителни кампании, като например ежегодната “Ангелска елха” .
Участието на децата в трудови дейности не уронват достойнството на детето и не нарушават неговите права. Участието в благотворителни кампании на неправителствени организации или други граждански инициативи се изразява в подготовката на подаръци, тяхното пакетиране и организация на празника за други връстници – нуждаещи се деца от социално слаби семейства или деца на лишени от свобода родители, което отново е насочено към корекция и промяна на девиацията.
Близки до настоящия модел практики се прилагат в работата с деца в конфликт със закона и млади павонарушители в Нова Зеландия, Великобритания, Канада, САЩ. Части от модела могат да се видят в цяла Европа. Настоящият модел интегрира конкрентни мерки с клиента в общността, като разглежда и общността като целева група.
Възстановителните практики могат да се прилагат във възстановителни общности.
Конкретни сфери на приложение
Моделът е приложим във всяка общност. Може да се прилага от доставчици на социални услуги, институции, граждански мрежи, МКБПП, пробационни служби.
Моделът е подходящ за работа с детето в общността. В зависимост от спецификата на отделните случаи, могат да се ползват както отделни дейности и мерки, така и целия подход, който създава.
Ефективност и въздействие
Прилагането на модела въздейства както на децата с девиантно и делинквентно поведение и техните семейства, така също и на засегнатите от тяхното поведение други личности и освен това променя цялата общност. Затова, говорейки за модела, казваме, че прилага възстановителни практики във възстановителни общности.
Резултатът е активизиране на всички ресурси в общността и възстановяване на нарушените отношения между нейните членове. Намален брой институционализирани деца, намален брой застрашени от ранна и впоследствие трайна криминализация млади хора.
Към момента, децата и техните семейства, участващи във всички дейности и мерки от модела „Общност в грижа” показват устойчиво задържане на девиацията и липса на делинквентно поведение. При 70% се наблюдава липса на нови прояви, при 28% латентно състояние и задържане, при 2% извършване на нови прояви.
Промяната се следи чрез липса на прояви в общността и регистрации на последващи делинквентни действия от институциите оторизирани за това, партньори на ДРОПЛС.

Технология на успеха:

За да бъде успешен моделът, първо следва да се създаде възстановителна общност, даваща възможност за прилагането на възстановителни мерки. Това означава: въвличането и обучението на неправителствени организации, институции, ключови специалисти и общественици. Създаването на група за подкрепа на модела на местно ниво.
Имайки предвид, че в българското законодателство основно се съдържат традиционни възпитателни мерки, следва добро изследване и представяне на възможностите, които то съдържа за прилагането на възстановителни мерки.
В основата на успеха на подхода са следните елементи:
1. Активна местна общност, работеща по възстановяваването на децата = Възстановителна общност
2. Активен кръг от заинтересовани институции, познаващи принципите на възстановителното правосъдие = прилагане на възстановителни практики, основани на възможностите на българското законодателство
3. Обучен екип от специалисти и доброволци, прилагащ модела и ползващ ресурсите на цялата общност = намален риск от институционализация и ранна криминализация
4. Обучен екип от доброволци ментори = създаване на кръг от подкрепа на децата в риск
5. Обучен екип от доброволци, работещи с родителите в групи за взаимопомощ = кръг от подкрепа на родители, срещащи трудности във възпитанието на децата си.
В основата на успеха на модела е укрепване на връзките в общността или създаването на мрежи. Опитът показва, че слабите общности се характеризират с нарушени отношения между техните членове, оттук: повишаване на престъпността и увеличаване на риска за децата.
Моделът предлага укрепване и възстановяване отношенията в общността, като създава подкрепяща среда за своите членове и оттук намалява предпоставките за увеличаване риска за децата и тяхното ранно криминализиране и институционализиране.

Сравнителни предимства на модела пред други
Настоящият модел поставя в центъра детето, заедно с неговите нарушени отношения със семейството и общността. Последното се възприема от всички специалисти като преимущество и възможност за трайна промяна. Моделът подкрепя не само детето, а и цялото семейство за справяне с противоправното поведение на детето.
Друго основно преимущество на модела е, че ползва ресурсите на общността, като работи по случаи чрез обучени специалисти и множество доброволци. Обхваща голям брой от експерти в различни институции, създавайки кръг за подкрепа на детето и цялото семейство или иначе казано създава възстановителна общност. Последното е важно условие, което гарантира и устойчивостта на модела. При наличието на възстановителна общност, моделът функционира с малък брой платени специалисти, които имат грижа и отговорност за диагностицирането на случаите, мониторинг и проследяване, тяхното насочване към общността и мрежата от услуги в нея, които е продуцирал и поддържа модела. Носителят на модела е отговорен за постоянното въвличане, обучение и супервизия на членовете на възстановителната общност и изграждането на кръг на подкрепа около нуждаещите се и засегнатите от противоправното деяние в общността.
В други случаи доставчиците на социални услуги, създават поредния институционализиран модел, който се капсулира и въздейства единствено върху детето, чрез множество специалисти. Този тип модели на доставка на социални услуги в общността са по близо до медицинския модел, в който „рехабилитацията” се осъществява с поредица от действия и отговарящите за тях професионалисти, в определените за това „стационари”.
Възстановителният модел „Общност в грижа” се реализира на територията на цялата община, въвличайки максимален брой граждани, специалисти, институции, поправяйки не само отклоняващото се поведение, но и нарушените като резултат от него отношения.

Възможности за прилагане за в бъдеще и надграждане
Моделът бе лицензиран пред ДАЗД, което дава възможност за устойчиво развитие на територията на община Враца и други общини.
Следващи стъпки са мултиплициране и развитие капацитета на други общности. От друга страна всяка една мярка, която се съдържа в услугата, може да бъде самостоятелно развита, като отделен модел. В зависимост от нуждите на организациите и техните клиенти могат да се ползват отделно фамилни групови конференции, конференции „лице в лице”, менторство, групи за взаимопомощ.
Независимо, че моделът бе създаден за деца в риск от трайна криминализация, той е приложим и при възрастни с подобни характеристики.
При интерес ДРОПЛС може да предостави обучени специалисти в областта на:
1) Възстановителното правосъдие
2) Създаването на менторски мрежи за работа с деца с девиантно и делинквентно поведение
3) Провеждането на Възстановителни конференции:
a. Фамилни групови конференции
b. Ковференции „Лице в лице”

Бележки