Коментари и дискусия от кръглата маса
“Въвеждане на практики на възстановителното правосъдие в наказателното производство: правна регулация, професионален капацитет и инфраструктура”,
Проведена на 30 юни 2022 г. от 14:00 ч., в хотел „Шипка”, София, бул. Тотлебен № 34, с възможност и за онлайн участие
Модератори:
Борислава Гицова – модератор участие в Зала 1, х-л Шипка, гр. София;
съдия Росица Тончева – модератор онлайн участие
Участвали в дискусията, представители на институции и организации
Участвали в зала: Димана Шуранова (Фондация „Анимус“), Габриела Виденова (Министерство на правосъдието), Мариета Гечева (Фондация „Лъчезар Цоцорков“), Силвия Кирякова (ГДИН), Мадлен Ценкова (ЦКБППМН), съдия Деница Вълкова (ВКС), Валентина Караганова (НИП), Даниела Колева (УНИЦЕФ – България), адвокат Евгения Димова (Пи Еф България – общност за помирително правосъдие), Мариана Николова (СРС – ЦСМ), Проф. д-р Добринка Чанкова (ЮЗУ „Неофит Рилски, изследовател по проекта“), Елена Евстатиева (Пи Еф България – общност за помирително правосъдие, ръководител проект и вътрешен оценител на изследването).
Участвали онлайн: съдия Росица Тончева, (АС – Варна, изследовател по проекта), съдия Силвия Димитрова – Обрешкова (наказателно отделение РС – Варна); Милена Попова (ВУМ), Съдия Татяна Грозданова (ВКС), Георгица Парушева (ЮЗУ „Неофит Рилски“), проф. д-р Мартин Канушев (НБУ, Изследовател по проекта)
Презентации на междинни данни от провеждано изследване в четири сегмента:
Проф. д-р. Добринка Чанкова, изследовател „МЕЖДУНАРОДНОПРАВНА РАМКА И СТАНДАРТИ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ» Към цялата презентация на междинните данни от изследването
Съдия Росица Тончева, изследовател „Проучване и анализ на възможностите в националното законодателство за въвеждане на възстановителни практики в хода на наказателното производство» Към цялата презентация на междинните данни от изследването
Проф. д-р. Мартин Канушев, изследовател „ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ „НАСЪРЧАВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ПРАКТИКИ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО“ Към цялата презентация на междинните данни от изследването
Елена Евстатиева, ръководител на проекта и вътрешен оценител на изследването: „ПРОЕКТ НАСЪРЧАВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО“ и Представяне на работата на Мария Генадиева, изследовател „Анализ на съществуващите възстановителни практики или еквиваленти, прилагани с извършители и / или жертви на престъпления и трети засегнати страни“ Към цялата презентация на междинните данни от изследването
След откриването, кръглата маса протече в две части, след всяка от които бе отделено време за рефлексия, коментари и предложения относно изнесените данни от изследователите. В част първа от кръглата маса бяха представени данни от: Международна рамка и стандарти на възстановителното правосъдие; анализ на възможностите в националното законодателство за въвеждане на възстановителни практики в хода на наказателното производство и емпирично социологическо изследване на нагласите и потребностите от развитие на професионалния капацитет.
Рефлексията, коментарите и препоръките тук се свързаха основно с:
- Международната регламентация, нарастващата легитимност и въвеждане на възстановителните практики в отделните национални законодателства;
- Липсата на транспониране, в пълнота, на отделни европейски директиви и регламенти пряко касае развитието на възстановителния дух на законодателството и осигуряването на достъп до услуги на възстановителното правосъдие, както и развитието на самите услуги;
- Възможностите на националното законодателство, неизползван потенциал на отделните законодателни актове: ЗБППМН, НК, НПК, ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
- Потребностите от активна политика за повишаване познанието на целевите групи – професионалисти, пряко и косвено свързани с наказателното производство – съдии, прокурори, адвокати, служители в затворите и пробационни служители, полиция, НПО и доставчици на социални услуги;
- Потребностите за въвеждане на ВП като част от подготовката в определени университетски специалности: право, социални дейности, психология, социология и пр.
Във втората част на кръглата маса бяха представени данни от изследването, свързано с инфраструктурата на възстановителните практики в трите целеви района: Враца, Стара Загора и София.
Рефлексията, коментарите и препоръките тук се свързаха основно с:
- Липсата на възстановителни услуги, или наличието им в миналото и „изчезването“ им днес;
- Възможностите на социалните услуги да предоставят възстановителни услуги, но само и единствено при условие, че има развито познание за възстановителните практики и се спазват принципите и ценностите на ВП;
- Негативни нагласи към ВП в доставчиците на социални услуги, особено онези, чиято дейност е силно свързана с услуги, насочени към жертви на престъпления;
- Наличната възможност за насочване към възстановителни услуги и липсата на инфраструктура, която да ги обезпечи.
КОНКРЕТНИ ПРЕПОРЪКИ, ПРОИЗЛЕЗИ ОТ ДИСКУСИЯТА НА КРЪГЛАТА МАСА, след представяне на МЕЖДИННИТЕ РЕЗУЛТАТИ ПО СЕГМЕНТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО: „ПРОБЛЕМНА КАРТА НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ В БЪЛГАРИЯ“
- Съществуващите инструменти от международното право и доказателствата за широка приложимост на възстановителното правосъдие (ВП) при различни по тип и тежест престъпления, следва да СЛУЖАТ за основа при системното въвеждане на възстановителни практики в наказателното производство;
- Европейските директиви, пряко свързани с възстановителния дух на закона, следва да бъдат ИЗЦЯЛО ТРАНСПОНИРАНИ в националното законодателство. Към момента те са частично въведени, като всички части, свързани с възстановителното правосъдие и неговото конкретно описание и място в съдебния наказателен процес и периода за изпълнение на наказанията, изцяло липсват в националното законодателство.
- ДОБРОТО ПОЗНАВАНЕ на международните инструменти, европейски директиви и препоръки на Съвета на Европа, пряко свързани с прилагането на възстановителни практики в наказателното производство следва да се включат в обучителни програми на магистратите. Всички международни източници са водещи за магистратите, най-малко заради чл.5, ал.4 от Конституцията и заради договора с ЕС, и след изтичане на срока за транспониране на една директива, тя следва да служи и може да се прилага директно в процеса.
- ПОЗНАВАНЕ ФИЛОСОФИЯТА И ПРИНЦИПИТЕ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ следва да залегне в университетските програми, предлагащи обучение по право, социология, социална работа и други хуманитарни науки.
- ВЪВЕЖДАНЕТО на ВП е препоръчително да преминава през пилотна фаза – пилотни проекти (подобно на добрите практики в Европа), които да служат за отправна точка, оценка и анализ на опита, преди провеждането на широка реформа.
- ВП е приложимо и при сега действащото законодателство. Липсват ограничения. Възможности се откриват в: ЗБППМН, НК, НПК, ЗИНЗС и ППЗИНЗС, ЗУС, ЗПФКПП. Основната насока тук е отново свързана с обучението и препоръките за развитие на професионалния капацитет на свързаните професионалисти. Колкото повече се познава философията и практиката на ВП, толкова по-лесно се намира нейното приложение и в сега съществуващото законодателство.
- ИЗЦЯЛО ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ УСЛУГИ – доставчици на практики на възстановителното правосъдие, остават зависими в своето развитие от ориентацията, капацитета и финансовите ресурси на няколко неправителствени организации и отделни професионалисти. За да може възстановителните услуги да се развиват с висок професионализъм и ясни правила, СЛЕДВА да се развият политики по тяхното финансиране и устойчиво изграждане.
- Политиките за развитие на ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИТЕ УСЛУГИ и развитието на цялостна инфраструктура, покриваща наказателното производство и изпълнението на наказанието, следва внимателно да анализира наличния опит у нас, Европа и света. Съществуват добри практики с различен избор на въвеждане на услуги: от независими доставчици на услуги (каквато е и досегашната национална практика) – до обучени професионалисти в самите институции, съдебни и наказателни служби, или към общините. Изборът на един от тези подходи би следвало да е много внимателно обмислен и оценен, от гледна точка на ползи и недостатъци, единствено свързани с духа на възстановителното правосъдие.
- Представените междинни резултати от изследването ясно показват необходимостта от бъдещи задълбочени изследвания в областта, с цел подпомагане вземането на политически решения. В тази връзка, следва да се продължи с изучаването на процеса, особено в установените критични точки и с особено внимание в установените негативни нагласи при някои професионални групи, посочени в изследването.
- Всички данни сочат, че възстановителното правосъдие все повече се разпознава като парадигма от включените целеви групи в изследването. По-задълбоченият анализ показва обаче, че липсва конкретно познание за неговите възможности и прилагане, което поставя въпроса за изграждането на професионален капацитет, който да направи възможно прилагането на възстановителни практики в наказателното производство.
Докладът с препоръките на кръглата маса може да изтеглите от тук