Бележки относно „Ръководството на водещия“ и ресурси за допълнително самообучение на водещите на курса „Пътешествието на затворника“
[su_tabs] [su_tab title=“Бележки по текста на Ръководството„]
[su_spoiler title=“Бележка към стр. 94-95, Марк 9:43-47„]
В стремежа си да тълкува предпазливо евангелския откъс, авторът на Ръководството е избягал от същината на Христовите думи. Затова препоръчваме на водещите да разсъждават в тези две посоки:
– Христос говори за ръката, кракът и окото, които трябва да бъдат отстранени от тялото само и единствено в преносен смисъл. Той има предвид нашите вредните навици и постъпки, които (колкото и да са ни скъпи) трябва да отделим от себе си веднъж завинаги.
– Христос предупреждава да се пазим от хората, които ни съблазняват и отклоняват от пътя на истината. Ако роднина или приятел ни подтиква към грях (беззаконие, престъпление), трябва да прекратим дружбата с него, да не сме негови съучастници в злодеянието (по тълкуванието на бл. Теофилакт Български).
[/su_spoiler][su_spoiler title=“Бележка към стр. 107 – 4.5. Какво мисли Бог за греха?„]
Възможно е вашата група от затворници да е чувствителна на тема „Божият гняв“. Дори след като обясните разликата между човешкият гняв, който не върши Божия правда (Яков 1:20), и справедливият гняв на Бога, който ще съди света (Рим. 3:15), е възможно затворниците да продължат да не различават втория от първия. В такава ситуация, за да не се стига до разпалване на страстите в безрезултатен спор, е по-добре да не говорите за „емоциите на Бог“, затова, че Той е гневен на греха или натъжен за човешкото беззаконие. Св. ап. Павел разсъждава така: законът поражда престъпление, а престъплението – грях; вярата пък поражда милост, а милостта – оправдание (Рим. 4:13-16). Вие може да обясните, че Бог не одобрява греха заради любовта Си към човека. Грехът отдалечава човека от Бога и така, противно на Божията воля, прави човека самотен, болен, нещастен, невярващ.
[/su_spoiler][su_spoiler title=“Бележка към стр. 108 – 4.6. Защо Господ трябва да накаже греха?„]
[/su_spoiler][su_spoiler title=“Бележка към стр. 197, Марк 6:3 – ‘Имал ли е Христос братя и сестри?’„]
Текстът на Евангелието не дава категоричен отговор. Йосиф не „познавал“ Мария „докле тя роди своя първороден син“ (Мат. 1:25). Евангелистът е потвърдил само това, което е било сигурен факт до раждането. Това, че Христос е наречен „първороден“ или „първенец“(Лука 2:7) не означава непременно, че Мария е имала други синове. Евреите са използвали това понятие за „дете, което отваря утробата“, било то и единствено. Затова въпросът „имал ли е Христос братя и сестри?“ няма еднозначен отговор сред християните днес. Православни и католици отговарят категорично с „не“, позовавайки се на Свещеното писание и Свещеното предание на Църквата. Те изповядват Приснодевство на Богородица – Мария е била девица до раждането на Иисус Христос, по време на раждането и след раждането Му в продължение на целия си живот. Празнувайки Успение Богородично православните християни възпяват Божията майка така: „Неуморната в молитви Богородица и в застъпничеството – неизменно упование, гробът и смъртта не удържаха. Като майка на Живота премина към Живота, вселил се във вечнодевствена утроба“ (Кондак, глас 2, из песнопенията на празника). На същия въпрос съвременните протестантски църкви отговарят с „да“ – Христос е имал братя и сестри, родени от майка Му Мария. Те намират основание за това като тълкуват само Евангелския текст.
Кратка историческа справка:
Сред древните християни широко разпространено било мнението, че Христос не е имал родни братя (апокриф Протоевангелие от Яков, ок 145 г.). Кои тогава са били братята на Христос, за които пишат евангелистите (Мат. 12:47-49, Марк 3:31-32, Лука 8:19-20) и ап. Павел (Гал. 1:19)? Според Ориген (185 – 254 г.) и св. Епифаний Кипърски (ок. 310 – 403 г.) това са били синовете на Йосиф от предишната му жена. Според бл. Йероним (ок. 347 – ок. 430 г.)и бл. Августин (354 – 430 г.) под „братя“ се има предвид „братовчеди“ на Христос . Наистина в онези времена евреите са наричали свои братя децата на бащиния и майчиния си брат и сестра. На девството се е гледало като на свидетелство за чистота и святост, затова отнемането девствеността на Божията Майка (при раждането на Христос или при интимни съпружески отношения) е било немислимо. Богородица е била почитана като приснодева от апостолските мъже (учениците на Христовите апостоли) св. Игнатий Богоносец (ок. 50 – ок. 107 г.), св. Поликарп Смирненски (ок. 70 – ок. 167 г.), св. Юстин Философ (ок. 100 – ок. 165 г.), св. Ириней Лионски (ок. 130 – ок 202 г.).
В ранните векове на християнството учението за Приснодевството е търпяло рационална критика. Според Тертулиан (160 – 220 г.) и Хeлвидий (IV в.) девството на Мария е трябвало да послужи само на изкуплението и след раждането на Изкупителя то вече не било нужно. Тълкувайки Писанието, аргументи в защита на Приснодевството са намирали много отци на Църквата: св. Амвросий Медиолански (330 – 397 г.), св. Исидор Пелусиот (360 – 435 г.), св. Василий Велики (330 – 379 г.), св. Иоан Златоуст (347 – 407 г.), св. Епифаний Кипърски(поч. 403 г.), св. Нил Синайски (поч. 450 г.), св. Иоан Дамаскин (ок. 675 – 749 г.) и др. Тяхната логика е следната: първото раждане на Божия Син от Бог Отец е било чисто и непорочно; второто раждане на Божия Син от Бог Свети Дух и дева Мария също е било чисто и непорочно (без плътско удоволствие и страдание); следователно както във вечността Христос е роден от девствено Божество, така във времето Той е роден от вечна дева; както въплътеният Христос винаги е бил девственик, така и майка Му Мария винаги е била девица. Понятието „приснодева“ присъства в документите на няколко събора – Третият вселенски събор в Ефес (431 г.), Петият вселенски събор в Константинопол (553 г.), Шeстият вселенски събор в Константинопол (680 – 681 г.). Те са авторитети и до днес за източно-православните и западно-католическите християни.
Почитта към Божията Майка е в противоречие с основния постулат на Реформацията – спасителната вяра изключва всякакви посредници между Бога и човека. Основоположникът на протестантската Реформация Мартин Лутер (1483 – 1546 г.) все още е признавал молитвеното застъпничество на Богородица пред Бога, както и нейното Приснодевство. Затова ранните лутерани не смятали, че Христос е имал родни братя и сестри. Жан Калвин (1509 – 1564 г.) обаче е бил яростен противник на почитта към Богородица (както и на почитта към всички светци), която наричал „идолослужение“. Това учение са приели всички съвременни евангелски протестантски църкви (петдесятни, баптистки, адвентистки, методистки и др.). Протестантското богословие отрича наличието на някаква особена благодат у Мария и отхвърля нейната заслуга за боговъплъщението. За протестантите опазването на девството е ненужно и противоестествено. Те защитават твърдението, че Христос е имал братя, родени от Мария, и обясняват нейните интимни съпружески отношения с Йосиф чрез благословението на брачния съюз.
Лит.:
- Православная энциклопедия под редакцей Патриарха Московского и всея Русия Кирилла (электронная версия).
- Протопресвитер Михаил Помазанский. Православное Догматическое Богословие (электронная версия).
- Радостин Марчев. Дева Мария между две традиции (електронна версия).
[/su_spoiler]
[/su_tab]
[su_tab title=“Свещено писание и тълкувания„]
Библия: Книги на Стария завет – Книги на Новия завет
Тълкувание на Евангелието на Марк:
– тълкувание на Лопухин
– тълкувание на Антоний Сурожки
– тълкувание на Блажени Теофилакт Охридски (Български)
– тълкувание на священноисповедник Василий (Преображенский), епископ Кинешемский
св. Игнатий Брянчанинов – Аскетически опити
[/su_tab]
[/su_tabs]